Цветовете разказват за топлината на слънцето, която нахлува през сетивата и стопля мислите за дни напред, за тайната, скрита в
полуздрача на отиващия си ден, за необятните пространства на Родопите, кристални и вибриращи в сутрешния хлад.

Картината представлява единство на форма и съдържание, което предполага избистрена и конструктивна концепция, положена на
основата на критично и зряло възприятие и себепознаване на автора, който, веднъж почувствал емоцията, инициираща творческия
процес, я направлява и моделира, за да може да разпознае себе си и първопричината за създаването на своята картина.

Да пътуваш към себе си е да търсиш. Вярвам, че всеки мотивиран процес води към оформяне на нашето по-силно, по-ярко “Аз”.
Критериите за добро и лошо, морал и ценност се менят, често са манипулативни. Нашият свят е шокиращо, очарователно разнолик
и не бива да допускаме привидното спокойствие от еднообразието на лишеното от победи и вдъхновение ежедневие да ни погълне
и успокои.
Споделянето означава да се вълнуваш, трогваш и тъгуваш успоредно, щастието да си „част от континента”(1). За твореца споделянето е живот.
Случайността ни води на места, среща ни с хора и ни предлага странни, често нелоши решения на невъзможни дилеми. Но ако
има нещо случайно в цялостната картина, то всички сме тук случайно, нали?
Необходимо ли е да твориш? Може би не, но ще е трудно да заглушиш в себе си гласа на удивлението от една добра рисунка –
линия с пулс и отчетлив глас; цветните, опияняващи вибрации на живописта; отрезвяващото съприкосновение с един сюжет, който
дава смисъл днес и тук.

Обиталищата на духа са случайно регистрирани или целенасочено търсени състояния и ситуации, открития в привидно
невидимия със своята обичайност пейзаж, мимолетната споделена или отразена емоция на модела.

Времето се отпечатва в Топлите, ръждиви краски на много минали сезони. Фасади, с нашарени от дъждовете мазилки, своеобразни тестове на Роршах (2), с които съзнанието се заиграва. Лица, които говорят без думи. Истинската дарба е да виждаш, да търсиш и да се вълнуваш от красивото, а защо не от грозното, странното или смешното, но да се вълнуваш!

Да уловиш емоция, да създадеш емоция – това е!
Когато мисля за утре, искам да вярвам в Утре, защото там има още много красота и обич, има я моята картина, която искам да нарисувам, има ги хора, които виждат и с които искам да разговарям.

-------------------------------------------------------------------

1. Ърнест Хемингуей, “За кого бие камбаната”
2. Херман Роршах е швейцарски фройдистки психиатър и психоаналитик, най-познат с разработването на проективен тест с мастилени петна, известен като “Тест на Роршах с мастилени петна”.

-------------------------------------------------------------------
Елена Георгиева родена през 1979 година в София. През 2006 година завършва Националната художествена академия в класа на
Проф. Десислава Минчева и Проф. Ивайло Мирчев. Магистър по изящни изкуства, специалност живопис.