Home 
Interviews Tea with Vesselina Zagralova
Interviews Tea with Vesselina Zagralova
| Tea with Vesselina Zagralova |
|
Zwischen bulgarischer Ikonenmalerei und der Wiener Sezession Interview: Gergana Stoev Vesselina Zagralova wurde in Stara Zagora (Bulgarien) geboren. Sie absolvierte ihre Hochschulausbildung in religiöser Kunst und Wandmalerei in Veliko Turnovo. Seit 2004 wohnt und arbeitet sie in Wien. Grün“, antwortete Vesselina, als ich sie fragte, was für einen Tee sie trinken möchte. Ich hatte sie eingeladen, um ihre bevorstehende Ausstellung am 8. Mai im Klub der IDEA Society zu besprechen. Nachdem wir das Arrangement der Bilder bestimmt hatten, unterhielten wir uns über ihre Kunst und über ihren künstlerischen Weg. Während ich ihre Bilder für die Ausstellung begutachtete, stellte ich folgende Fragen: Als Künstlerin bulgarischer Herkunft in Osterreich, wie wirken sich die beiden Kulturen in deiner Kunst aus? Die Jahre, die ich in Osterreich verbracht habe, haben mich verändert. Das ist natürlich beim Zusammentreffen mit einer fremden Kultur. Die Wende in meiner Weltsicht führte auch zu einer Veränderung der Richtung, in der ich arbeite. Meine Ausbildung in Bulgarien – „Ikonenmalerei“ an der Universität Veliko Turnovo, bewirkte bei mir ein sehr starkes Gefühl der Zugehörigkeit zur so genannten Ostkultur, die mit dem orthodoxen Christentum und dem byzantinischen Erbe verbunden ist. Nach sechs Jahren in Osterreich besteht diese Zugehörigkeit immer noch und alles, was ich in Bulgarien gelernt habe, hilft mir heute in der Arbeit. Die Gefahr bestand für mich in meiner Neigung zur Vergangenheit und dazu, „was einmal war“. Und zwar durch unbewusstes Wiederholen und Nachahmung der Vorbilder der christlichen Kunst. In Osterreich habe ich angefangen zu versuchen, in der Gegenwart zu arbeiten, Themen und Probleme von heute zu behandeln. Was sind die Auswirkungen oder die Widerspruche zwischen der Wiener Sezession und deinem Werk? Die Wiener Sezession, oder der sog. Jugendstil, ist mir im Großen und Ganzen immer nahe gewesen. Die Sezession steht im Zusammenhang auch mit der byzantinischen Ästhetik. Beispiel dafür sind die Wandmosaiken von Gustav Klimt im Palais Stoclet in Brüssel. Der Jugendstil ist eine Epoche in der Kunstgeschichte vom Ende des 19. bis zum Beginn des 20. Jahrhunderts. Es ist normal, dass Künstler heutzutage von ihm beeinflusst sind. Für mich ist es wichtig, eine aktuelle Überleitung des Stils zu schaffen – die stilistischen Verfahren müssen der Idee dienen. Durch welche schöpferischen Phasen bist du bisher gegangen und welcher Richtung wirst du in Zukunft folgen? Bisher hatte ich zwei schöpferische Phasen – als ich in Bulgarien lebte und nachdem ich mich in Osterreich niedergelassen habe. In Wien habe ich verstanden, was ich durch meine Kunst ausdrucken mochte, aber ich tue das mit meiner Wahrnehmung der Welt und mit dem Blick, den ich aus Bulgarien mitbringe. Ich interessiere mich für die Leute. Ich begann, Leute zu porträtieren, die ich jeden Tag treffe. Diese Porträts sind wie Kurzgeschichten, die Zuschauer können das Gemälde „lesen“. Ich denke, dass wir alle inneren Bilder von Leuten malen, denen wir begegnen, und wir stellen uns vor, wie sie leben. Ich realisiere diese Bilder. Am 8. Mai wurden deine Leinwände im Klub von IDEA Society dargestellt. Welche waren das Thema und die Botschaft der Ausstellung? Wie ich gesagt habe, sehe ich mir meine Gemälde als Kurzgeschichten an. Ich hoffe, dass die Zuschauer diese „Geschichten“ lesen. Und auch, genauso wie ein Buch, dass diese Geschichten Gemälde eine emotionelle Wirkung erreichen und zum Nachdenken darüber anregen, wie Andere leben und wie viele verschiedene Welten und Schicksale parallel existieren. *** „В Австрия започнах да се опитвам да работя в настоящето…” На чай с ИДЕИНО общество: Веселина Загралова разказва за творческият си път между българският иконопис и виенският сецесион - интервю с Гергана Стоев  „Зелен”, беше отговора на Веселина, след като е попитах какъв чай ще пие. Поканих Веси за да обсъдим предстоящата и изложба на 8. май в клуба на ИДЕИНО общество. След като уточнихме аранжимента на картините се заговорихме за темите на нейното изкуство и за творческият път. Веселина е родена в град Стара Загора, България. След като завършва висшето си образование в град Велико Търново, по специалност религиозно изкуство и стенопис, Веси идва през 2004 година във Виена където живее, работи и твори днес. Докато наблюдавах картините и, които предстоеше да окачим за предстоящата изложба, зададох на Веси следните въпроси: Като творец от български произход в Австрия, как се отразяват двете култури в изкуството ти? Годините прекарани в Австрия ме промениха, което е естествено при сблъсък с една чужда култура. Тази промяна на мирогледа ми доведе и до промяна на посоката, в която работя. Образованието ми в България, Иконография във Велико Търново, ми даде една много силна принадлежност към така наречената Източна култура, свързана с православното християнство и наследството на Византия. След шест години в Австрия, тази принадлежност съществува все още и всичко, което научих в България ми помага днес в моята работа. ,,Опасността, за мен беше лежеше в моята насоченост към миналото и това „което беше”. А именно, едно неосъзнато повтаряне и копиране на образци на християнското изкуство. В Австрия започнах да се опитвам да работя в настоящето, да отразявам теми и проблеми на днешният ден. Виенският сецесион и твоето творчество – въздействие, заимства и противоречия? „Виенският сецесион - Югендстил” като цяло е бил винаги близък до мен. Този стил стои също и във взаимовръзка със византийската естетика. Един пример са стенните мозайки на Густав Климт в двореца „Стоклет (Stoclet)” във Брюксел. „Югендстил” е епоха в историята на изкуството в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той принадлежи духовно и съответно стилистично на времето си. Нормално е артисти в днешно време да са повлияни от него. За мен е важно да правя един актуален превод на този стил - стилистичните похвати трябва да служат на идеята. През какви творчески фази си преминала до сега и каква е будещата ти насока? Творческите ми фази до сега са две: Разделят се на времето от живот ми прекарано в България и на това прекарано в Австрия. Във Виена разбрах какво искам да изразя чрез изкуството си, но го правя с едно светоусещане и един поглед, които нося от България. Интересуват ме хората! Започнах да рисувам портрети на хора, които срещам всеки ден. Тези портрети са като къси разкази, зрителите могат да „прочетат” картината. Мисля, че ние всички рисуваме вътрешни картини на хора, които срещаме и си представяме как те живеят. Аз давам на тези картини материалност. На 8. Май твои картини ще бъдат представени в клуба на ИДЕЙНО общество, каква е темата и посланието на твоята изложба? Както казах, аз разглеждам картините си като „къси разкази”. Надявам се зрителите да прочетат тези „разкази”. И както една книга, тези разкази - картини да постигнат едно емоционално въздействие и размисъл за това, как живеят другите и колко много различни светове и съдби съществуват успоредно. |
