Design by IDEA Society
 
 

Home Interviews Brunch mit der IDEA Society: Gendoni

Media

Brunch mit der IDEA Society: Gendoni

http://www.idea-society.org/data/Gendoni_banner_sm.jpg

„От дете ме е впечатлявало разточителното великолепие на барока и рококото”
На брънч с ИДЕЙНО общество: Гендони е художник, дизайнер занимаващ се със сценични проекти,декорация и мода, проявяващ любов към изящните изкуства, основно към живописта.

Разговор със Д-р Стефан Стоев (09/2009)


Срещнахме се с Гендони на обедна закуска в градината на императорския двор заобиколени от архитектурното великолепие и блясък на Виенското изящество от 19 век. Мястото ми се стори подходящо във връзка с темата на разговора за Бел Епока. Когато се запознах с Генадий Иванов, първо го попитах от къде произлиза псевдонима му „Гендони”…


„О, това беше много забавен момент от времето на моята казарма… Тогава съдбата ме срещна с една много интелигентна жена, която беше отговорник за културата в дома на армията към щаба на дивизията, в която служех. Тя беше впечатлена от моите дизайнерски проекти и ми предложи да си сътрудничим в изработването на уникални модели, да правим нещо като висша мода! Самата тя беше великолепен декоратор, правеше английска бродерия и апликации. Наши приятели направиха съчетание между имената ни и така се роди „Гендони”! В последствие това се превърна в мой псевдоним.”


Гендони е роден в Стара Загора, през 1966 година. Освободен от прагматичност, той проявяваше голяма изчерпателност и изпълваше с изящество отговорите си, дори на уводните въпроси, които му задавах. Като го попитах за рождената дата и родното му място, Гендони изписа следният пейзаж…


„Роден съм 1966 година, на 22 декември, два дни преди Коледа. Родният ми град, Стара Загора, е един от най-старите Български градове с хилядолетна история. Градът се намира в централна България, наблизо до прочутата Казанлъшка долина, където добиват най-доброто розово масло в света! Градът е бил столица на Римската провинция Тракия, важen културен и административен център по време на античността. Тук е и най-голямата провинциална опера на България с първата професионална оперна трупа в страната… Имах едно прекрасно детство, озарено от красота и мечти. Израснах с много изкуство: с прекрасните спектакли на операта и кукления театър, с изложбите в градската галерия и с кръжоците в училище. В онези години, в града наброяващ едва 200.000 души, властваше един ренесансов дух, въпреки комунизма и абсурдите на системата. Не случайно наричат Стара Загора град на липите и поетите. Трудността да пътуваме тогава в Западна Европа, не можеше да ограничи нашето съзнание и стремежа да опознаваме традиции и култури, а за детската фантазия няма предели… И до сега мисля, че най-важна роля за формирането на професионалната ми култура изиграха петте години в художественото училище в град Трявна. Дисциплината, в която тогава се специализирах беше дизайн и пространствено оформление на интериора, по-късно се насочих към специализация в модата.”


Ведрото настроение на Гендони предаде на срещата ни едно спокойствие, по време на което можех и да се насладя на топлия щрудел с извара. От кафенето Майерай, в което бяхме седнали се виждаха през зелените корони на дърветата, острите кули на кметството, както и златното, огряnо от слънцето, бляскаво копие на Атина Палада от страната на парламента. Аз се отпуснах назад в стола си и помолих Гендони да ми разкаже за творчеството си…


„Трудно е за един творец да разказва за творчеството си! Не е лесно според мен изкуството да бъде описвано и анализирано, дори не смятам за необходимо в повечето случай това да бъде правено. Ще се опитам да разкажа за своето изкуство, независимо от риска за самооценка. Моето изкуство съчетава следните три аспекта: дизайн и декорация; сценични проекти и изящно изкуство (основно живопис). Аз съм привърженик на тезата, че цялата история на изкуството е пример за едно надграждане, което в днешно време размива очертанията между стилове, епохи и географски ширини, следвайки общата тенденция на заличаване на границите в глобален план. Творчеството ми и в трите си аспекта е доминирано от един реверанс към стилистичните характеристики на барока, сецесиона и арт-деко. От дете ме е впечатлявало разточителното великолепие на барока и рококото. Безразсъдната динамика на формите и скоростта на художественото послание, винаги са оставяли в мен усещането за танц и спектакъл. Може би този стил е олицетворявал в ранното ми детско съзнание онзи кристален свят от приказките на Шарл Перо. Този свят на раковини, митични същества и замъци се е разтварял в с цветовете на детската ми фантазия, превръщайки дъбовите гори от детските и юношеските ми лета в царствени френски паркове и фриволни италиански градини. По-късно митичната вглъбеност на символизма и мълчанието на Изтока, които открих през юношеството си, белязаха завинаги творчеството ми с една чувствена и енигматична декоративност.”


… изящните мотиви на щампата в югендстил върху ризата на Гендони ме връщаха към времето на виенския сецесион, за който заговорихме…


„Интересът и любовта ми са към сецесиона, на следващ етап естествено метаморфоризираха към емблематичната семплота на арт-деко. Не знам защо, но винаги съм усещал особена съпричастност към времето на „лудите години” и дори още към първата декада на XX век. Има особена символика в понятието „модерни времена”! В този смисъл моето творчество не случайно е многопосочно - от микро-вселената на моята живопис до правенето на мода, от интериорни и екстериорни решения до сценичните проекти. Отдавна се стремя към създаването на комплексна среда, чрез синтезиране на различните изкуства в една обща стилистика.”

http://www.idea-society.org/data/Gendoni_banner%201_sm.jpg


Гендони подготвяше сценичен проект, чиято премиера той иска да проведе в Австрия. В края на обедната ни закуска, отпивайки последните глътки от кафето, той сподели за проекта си следното…


„Постановката се казва „Парфюмът”. Всичко започна от една серия композиции с маслен пастел. Един опит да създам ухаещи картини, едно прелитане през пространства и епохи нa крилете на мистичното безвремие… Театрални завеси, прихванати с акантови листа в злато и мед откриват профили нa лица, вътрешно фокусирани в магията на древен парфюм. Композициите асоциират една сценична югендстил стилистика и носят атмосферата на театрите и кабаретата на Виена от ранните 20те. Тази застинала, като в спрян кадър театралност провокира в мен идеята за вграждането на картинната поредица в един впечатляващ танцов спектакъл. Постановката е базирана в най-общ план на едноименния световен литературен шедьовър на Патрик Зюускинд, който на скоро беше филмиран. Либретото на моя спектакъл надхвърля шокиращия драматизъм и садистичната трактовка на литературното произведение. Моята цел е да представя една приказка, апотеоз на любовта, размиваща време и пространство… Принцовете на нощта в любовен танц с цветята на презморски градини създават неземен, чудодеен парфюм, за да помогнат на едно отчаяно момиче да си върне любовта на своя любим… Танцовият проект „Парфюмът” представлява една магична разходка в епохи и пространства на границата между реалния свят и отвъдното, внушаващ безграничността на най-могъщото човешко чувство - любовта!”

http://www.idea-society.org/data/Gendoni_banner%202_sm.jpg